30 ene 2019, 11:45

Една история

  Poesía » Otra
1.4K 0 0

Слънцето пробуждаше земята.

Беше топла вечер, беше май.

Седна тя, намеси се съдбата,

на дивана на единият му край.

 

Естествено развиха се нещата.

Все едно през зимата да пада сняг.

Плахичко докоснах и ръката,

тръгнахме да търсим собствен бряг.

 

Дълго време не пестяхме сили,

до брега сме близо вече май.

Но мисля си че бяхме го открили,

още вечерта, на онзи топъл май.

 

До тук вървяхме честно и красиво,

без значение къде е този бряг.

Прекрасно е накрая ако си кажем мило,

все едно през зимата да пада сняг.

 

Ю. Р.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юрий Радулов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...