30 янв. 2019 г., 11:45

Една история

1.4K 0 0

Слънцето пробуждаше земята.

Беше топла вечер, беше май.

Седна тя, намеси се съдбата,

на дивана на единият му край.

 

Естествено развиха се нещата.

Все едно през зимата да пада сняг.

Плахичко докоснах и ръката,

тръгнахме да търсим собствен бряг.

 

Дълго време не пестяхме сили,

до брега сме близо вече май.

Но мисля си че бяхме го открили,

още вечерта, на онзи топъл май.

 

До тук вървяхме честно и красиво,

без значение къде е този бряг.

Прекрасно е накрая ако си кажем мило,

все едно през зимата да пада сняг.

 

Ю. Р.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юрий Радулов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...