Една история на Живота II
Obra no adecuada para menores de 18 años
Днес
на мен кръщават
лудница.
Добре,
така дошла им музата.
Не, няма
да разрязвам лентата червена,
да стъпвам тежко
по "гостоприемната" пътека.
Позьорството е майсторство
на клоуните.
Но да,
ще бъда там,
между стените й
зазидана.
Във бяло
(най-накрая намерих блуза
с ръкави, дълги до нозете -
иначе все къси идваха.)
Ще пиша с очите,
препълнени
и пак със тях ще рисувам.
На пук на
стъклените бездни,
немеещи във другите.
Днес ще получа
първото си опрощение...
... от Дявола.
За това,
че убих
копелето,
което ме изнасили.
Не забих достатъчно силно ножа
в гърдите му.
(той няма сърце)
Успя да ме заплюе:
“Същата си като майка си -
кучка!”...
... това бяха
последните думи на татко
и после издъхна.
Лека му пръст.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Киара Todos los derechos reservados
