Една история на Живота II
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Днес
на мен кръщават
лудница.
Добре,
така дошла им музата.
Не, няма
да разрязвам лентата червена,
да стъпвам тежко
по "гостоприемната" пътека.
Позьорството е майсторство
на клоуните.
Но да,
ще бъда там,
между стените й
зазидана.
Във бяло
(най-накрая намерих блуза
с ръкави, дълги до нозете -
иначе все къси идваха.)
Ще пиша с очите,
препълнени
и пак със тях ще рисувам.
На пук на
стъклените бездни,
немеещи във другите.
Днес ще получа
първото си опрощение...
... от Дявола.
За това,
че убих
копелето,
което ме изнасили.
Не забих достатъчно силно ножа
в гърдите му.
(той няма сърце)
Успя да ме заплюе:
“Същата си като майка си -
кучка!”...
... това бяха
последните думи на татко
и после издъхна.
Лека му пръст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
