9 mar 2004, 9:30

Една Измама

  Poesía
2.2K 0 2

Една Измама

Една усмивка тъй красива
В тъмата избледнява
Една душа с ноща се слива
И само мъката остава.

Една сълза – една надежда
Под лунното сияние се скрива
Една око към теб поглежда
Във сълзи мътни се облива

Един живот – една измама
Потъват в блатото на самотата
Една усмивка – не голяма
Това желая аз - глупака

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • строг съдия си имаш
  • Изпълнението ти куца малко, заради натрапчивото римуване. Темата е толкова експлоатирана, че ако няма блестящи качества като стихотворение идеята се губи.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...