9 abr 2013, 21:37

Една измислена любов

1.3K 0 10

Бях само на шестнадесет години,

а мислех си, че вече всичко знам,

когато погледа му, вместо да отмина,

го пуснах в моя... и остана там!

 

Любов навярно - първа, непреходна -

или мечта за някаква любов.

Дори и чувството не си го спомням,

но всички казваха ни: "Ех, любов!!!"

 

И аз обикнах тяхната възхита,

греховно тайничко се възгордях.

Дали обичам го не се запитах,

когато за съпруг си го избрах.

 

А колко бяха другите доволни!

Да съм нещастна, даже не посмях.

Сега съм тук... Дори не ми се спомня

за онзи миг, във който осъзнах,

че всичко  май отдавна няма смисъл,

че в погледите огън не гори.

 

Една любов, която си измислих,

и хиляди прецакани мечти... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рая Саварева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...