Една измислена любов
Бях само на шестнадесет години,
а мислех си, че вече всичко знам,
когато погледа му, вместо да отмина,
го пуснах в моя... и остана там!
Любов навярно - първа, непреходна -
или мечта за някаква любов.
Дори и чувството не си го спомням,
но всички казваха ни: "Ех, любов!!!"
И аз обикнах тяхната възхита,
греховно тайничко се възгордях.
Дали обичам го не се запитах,
когато за съпруг си го избрах.
А колко бяха другите доволни!
Да съм нещастна, даже не посмях.
Сега съм тук... Дори не ми се спомня
за онзи миг, във който осъзнах,
че всичко май отдавна няма смисъл,
че в погледите огън не гори.
Една любов, която си измислих,
и хиляди прецакани мечти...
© Рая Саварева All rights reserved.
