14 ene 2008, 12:40

Една жена

  Poesía
888 0 6

На плажа в нощ студена,

една жена танцуваше безумно,

косите и се разпиляваха от вятъра,

а тялото и движеше се чудно...

 

Душата и разкрепостена,

забравила проблеми и беди,

под ритъма на бурна салса,

пясъкът под нея се стопи.

 

Краката и не спираха за миг,

ръцете жестове рисуваха горещи,

и сякаш тя се прероди,

и с душата и се случи нещо.

 

И падаше, и ставаше, и пак така,

но някак съвършена, мокра, пясъчна...

на клада от страстта душата си дари,

екстаз пренесе я извън земята.

 

Дори не беше самодива,

жена обикновена с тупкащо сърце,

и танца и остави в мен следа

и възхищение, и чудна гледка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...