Една жена
На плажа в нощ студена,
една жена танцуваше безумно,
косите и се разпиляваха от вятъра,
а тялото и движеше се чудно...
Душата и разкрепостена,
забравила проблеми и беди,
под ритъма на бурна салса,
пясъкът под нея се стопи.
Краката и не спираха за миг,
ръцете жестове рисуваха горещи,
и сякаш тя се прероди,
и с душата и се случи нещо.
И падаше, и ставаше, и пак така,
но някак съвършена, мокра, пясъчна...
на клада от страстта душата си дари,
екстаз пренесе я извън земята.
Дори не беше самодива,
жена обикновена с тупкащо сърце,
и танца и остави в мен следа
и възхищение, и чудна гледка.
© Георги Зафиров All rights reserved.
