Една жена

3 feb 2009, 15:39

Poesía » De amor

657 0 4

Аз отплавам с лодката-луна

към кея на отлитащото време.

Отива си греховната жена,

която никой не посмя да вземе.

Тя имаше какво да ти даде

на тебе, който нищо не поиска.

Една жена с душата на дете

се молеше да я усетиш близка.

Тя имаше какво да сътвори

за тебе, който с поглед я прониза.

Една жена в душата ти гори

и в сетния си час те вижда близък.

Но ти не си... за нея си далечен.

Не я затопли тъжният ти пламък.

Той огнена на тебе я обрече,

но кладите - те раждат се от камък.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.