Една жена
Аз отплавам с лодката-луна
към кея на отлитащото време.
Отива си греховната жена,
която никой не посмя да вземе.
Тя имаше какво да ти даде
на тебе, който нищо не поиска.
Една жена с душата на дете
се молеше да я усетиш близка.
Тя имаше какво да сътвори
за тебе, който с поглед я прониза.
Една жена в душата ти гори
и в сетния си час те вижда близък.
Но ти не си... за нея си далечен.
Не я затопли тъжният ти пламък.
Той огнена на тебе я обрече,
но кладите - те раждат се от камък.
© Даниела Борисова All rights reserved.
