Една Жена – стои на малка гара,
нарамила живота си на гръб.
Просветва във ръцете ѝ цигара...
Красив сюжет – Сама Жена, на път!
Навярно тя не знае, че ме чака –
и, затова – се лута във мъгла...
От тук - отдавна не минава влака!
Обраснали са релсите в трева...
Един младеж – от Никъде пристигнал –
предлага ѝ да повървят пеша...
Понякога – Една Пътека стига –
ако е извървяна – със Душа...
Ю. П. в съавторство с Г. М.
© Юлиян Петков Todos los derechos reservados