Една Жена – стои на малка гара,
нарамила живота си на гръб.
Просветва във ръцете ѝ цигара...
Красив сюжет – Сама Жена, на път!
Навярно тя не знае, че ме чака –
и, затова – се лута във мъгла...
От тук - отдавна не минава влака!
Обраснали са релсите в трева...
Един младеж – от Никъде пристигнал –
предлага ѝ да повървят пеша...
Понякога – Една Пътека стига –
ако е извървяна – със Душа...
Ю. П. в съавторство с Г. М.
© Юлиян Петков All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
