Една Жена – стои на малка гара, 
нарамила живота си на гръб. 
Просветва във ръцете ѝ цигара...

Красив сюжет – Сама Жена, на път! 

Навярно тя не знае, че ме чака – 
и, затова – се лута във мъгла... 
От тук - отдавна не минава влака! 
Обраснали са релсите в трева... 

Един младеж – от Никъде пристигнал –
предлага ѝ да повървят пеша... 
Понякога – Една Пътека стига –
ако е извървяна – със Душа... 

Ю. П. в съавторство с Г. М.