2 ago 2012, 21:08

Една жена

1.1K 0 4

Видях една усмихната жена,
невидима за повечето хора,
как късаше невидими цветя,
говорейки си с времето на двора.

 

Видях я да докосва с тях дете
и с топлите си мисли да му пее,
а после сякаш вятърът ме взе
и тихичко в съня ù - ме отвея...

 

Видях я да докосва пролетта
в очите си - с парченца от небето
и с късче облак в своята коса...
разхождайки се боса - през полето...

 

Видях я да съблича младостта
на ъгъла на своите въздишки
и сякаш се превърна във сълза,
изплетена от слънчевите нишки.

 

Видях я... и разбрах, че я познавам,
познато ми бе топлото кокетство
и начина, по който отминава...
за миг потънах в свойто детство...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодирам!!!
  • !!!
  • Четейки стихотворението ти се сетих за цитат от един стих на Надя Кехлибарева.
    " Отворете път -
    едно дете минава,
    топло хванало ръката на една жена..."

    Всъщност ето го и цялото и стихотворение.

    Смисъл

    В тая сутрин от бетон и алуминий,
    от тревожни вестници и мирис на война
    отворете път -
    едно дете да мине,
    мълком хванало ръката на една жена.

    Детски дом зад две пресечки чака -
    да дотича дъщеричка, а след нея - син,
    детски устни да напият чаша мляко,
    да потънат детски пръсти
    във вълшебен пластелин.

    Чака бъдното столетие -
    да прекрачат хора новия му праг.
    И спасен - живота да просветне
    в бистър смях и поглед благ.

    Чакат бъдните мечти - да ги разбудят
    някое момиче, някое момче.
    И да стане вечно времето на пеперудите.
    И земята
    дреха от цветя да облече.

    В тая сутрин от мъгли и тротоарна врява,
    от тревожни вестници и мирис на война
    отворете път -
    едно дете минава,
    топло хванало ръката на една жена...

    Много топъл стих си написал, Чавдар, много топъл...
  • Много нежно!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....