Една жена
Видях една усмихната жена,
невидима за повечето хора,
как късаше невидими цветя,
говорейки си с времето на двора.
Видях я да докосва с тях дете
и с топлите си мисли да му пее,
а после сякаш вятърът ме взе
и тихичко в съня ù - ме отвея...
Видях я да докосва пролетта
в очите си - с парченца от небето
и с късче облак в своята коса...
разхождайки се боса - през полето...
Видях я да съблича младостта
на ъгъла на своите въздишки
и сякаш се превърна във сълза,
изплетена от слънчевите нишки.
Видях я... и разбрах, че я познавам,
познато ми бе топлото кокетство
и начина, по който отминава...
за миг потънах в свойто детство...
© Чавдар Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Аплодирам!!!
-
!!!
-
Четейки стихотворението ти се сетих за цитат от един стих на Надя Кехлибарева.
" Отворете път -
едно дете минава,
топло хванало ръката на една жена..."
Всъщност ето го и цялото и стихотворение.
Смисъл
В тая сутрин от бетон и алуминий,
от тревожни вестници и мирис на война
отворете път -
едно дете да мине,
мълком хванало ръката на една жена.
Детски дом зад две пресечки чака -
да дотича дъщеричка, а след нея - син,
детски устни да напият чаша мляко,
да потънат детски пръсти
във вълшебен пластелин.
Чака бъдното столетие -
да прекрачат хора новия му праг.
И спасен - живота да просветне
в бистър смях и поглед благ.
Чакат бъдните мечти - да ги разбудят
някое момиче, някое момче.
И да стане вечно времето на пеперудите.
И земята
дреха от цветя да облече.
В тая сутрин от мъгли и тротоарна врява,
от тревожни вестници и мирис на война
отворете път -
едно дете минава,
топло хванало ръката на една жена...
Много топъл стих си написал, Чавдар, много топъл... -
Много нежно!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
