Aug 2, 2012, 9:08 PM

Една жена

1.1K 0 4

Видях една усмихната жена,
невидима за повечето хора,
как късаше невидими цветя,
говорейки си с времето на двора.

 

Видях я да докосва с тях дете
и с топлите си мисли да му пее,
а после сякаш вятърът ме взе
и тихичко в съня ù - ме отвея...

 

Видях я да докосва пролетта
в очите си - с парченца от небето
и с късче облак в своята коса...
разхождайки се боса - през полето...

 

Видях я да съблича младостта
на ъгъла на своите въздишки
и сякаш се превърна във сълза,
изплетена от слънчевите нишки.

 

Видях я... и разбрах, че я познавам,
познато ми бе топлото кокетство
и начина, по който отминава...
за миг потънах в свойто детство...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аплодирам!!!
  • !!!
  • Четейки стихотворението ти се сетих за цитат от един стих на Надя Кехлибарева.
    " Отворете път -
    едно дете минава,
    топло хванало ръката на една жена..."

    Всъщност ето го и цялото и стихотворение.

    Смисъл

    В тая сутрин от бетон и алуминий,
    от тревожни вестници и мирис на война
    отворете път -
    едно дете да мине,
    мълком хванало ръката на една жена.

    Детски дом зад две пресечки чака -
    да дотича дъщеричка, а след нея - син,
    детски устни да напият чаша мляко,
    да потънат детски пръсти
    във вълшебен пластелин.

    Чака бъдното столетие -
    да прекрачат хора новия му праг.
    И спасен - живота да просветне
    в бистър смях и поглед благ.

    Чакат бъдните мечти - да ги разбудят
    някое момиче, някое момче.
    И да стане вечно времето на пеперудите.
    И земята
    дреха от цветя да облече.

    В тая сутрин от мъгли и тротоарна врява,
    от тревожни вестници и мирис на война
    отворете път -
    едно дете минава,
    топло хванало ръката на една жена...

    Много топъл стих си написал, Чавдар, много топъл...
  • Много нежно!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...