2 авг. 2012 г., 21:08

Една жена

Поэзия » Философская

1.1K 0 4

Видях една усмихната жена,
невидима за повечето хора,
как късаше невидими цветя,
говорейки си с времето на двора.

Видях я да докосва с тях дете
и с топлите си мисли да му пее,
а после сякаш вятърът ме взе
и тихичко в съня ù - ме отвея...

Видях я да докосва пролетта
в очите си - с парченца от небето
и с късче облак в своята коса...
разхождайки се боса - през полето...

Видях я да съблича младостта
на ъгъла на своите въздишки
и сякаш се превърна във сълза,
изплетена от слънчевите нишки.

Видях я... и разбрах, че я познавам,
познато ми бе топлото кокетство
и начина, по който отминава...
за миг потънах в свойто детство...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

petinka67 (Петя Кръстева)

Аплодирам!!!

2012-09-22T22:33:29+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

!!!

2012-09-22T21:59:49+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Четейки стихотворението ти се сетих за цитат от един стих на Надя Кехлибарева.
" Отворете път -
едно дете минава,
топло хванало ръката на една жена..."

Всъщност ето го и цялото и стихотворение.

Смисъл

В тая сутрин от бетон и алуминий,
от тревожни вестници и мирис на война
отворете път -
едно дете да мине,
мълком хванало ръката на една жена.

Детски дом зад две пресечки чака -
да дотича дъщеричка, а след нея - син,
детски устни да напият чаша мляко,
да потънат детски пръсти
във вълшебен пластелин.

Чака бъдното столетие -
да прекрачат хора новия му праг.
И спасен - живота да просветне
в бистър смях и поглед благ.

Чакат бъдните мечти - да ги разбудят
някое момиче, някое момче.
И да стане вечно времето на пеперудите.
И земята
дреха от цветя да облече.

В тая сутрин от мъгли и тротоарна врява,
от тревожни вестници и мирис на война
отворете път -
едно дете минава,
топло хванало ръката на една жена...

Много топъл стих си написал, Чавдар, много топъл...

2012-09-22T21:58:06+03:00
Melany71 (Светла)

Много нежно!

2012-08-25T19:21:28+03:00