chvassilev (Чавдар )
223 179
2 авг. 2012 г., 21:08

Една жена 

  Поэзия » Философская
813 0 4

Видях една усмихната жена,
невидима за повечето хора,
как късаше невидими цветя,
говорейки си с времето на двора.

 

Видях я да докосва с тях дете
и с топлите си мисли да му пее,
а после сякаш вятърът ме взе
и тихичко в съня ù - ме отвея...

 

Видях я да докосва пролетта
в очите си - с парченца от небето
и с късче облак в своята коса...
разхождайки се боса - през полето...

 

Видях я да съблича младостта
на ъгъла на своите въздишки
и сякаш се превърна във сълза,
изплетена от слънчевите нишки.

 

Видях я... и разбрах, че я познавам,
познато ми бе топлото кокетство
и начина, по който отминава...
за миг потънах в свойто детство...

© Чавдар Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аплодирам!!!
  • !!!
  • Четейки стихотворението ти се сетих за цитат от един стих на Надя Кехлибарева.
    " Отворете път -
    едно дете минава,
    топло хванало ръката на една жена..."

    Всъщност ето го и цялото и стихотворение.

    Смисъл

    В тая сутрин от бетон и алуминий,
    от тревожни вестници и мирис на война
    отворете път -
    едно дете да мине,
    мълком хванало ръката на една жена.

    Детски дом зад две пресечки чака -
    да дотича дъщеричка, а след нея - син,
    детски устни да напият чаша мляко,
    да потънат детски пръсти
    във вълшебен пластелин.

    Чака бъдното столетие -
    да прекрачат хора новия му праг.
    И спасен - живота да просветне
    в бистър смях и поглед благ.

    Чакат бъдните мечти - да ги разбудят
    някое момиче, някое момче.
    И да стане вечно времето на пеперудите.
    И земята
    дреха от цветя да облече.

    В тая сутрин от мъгли и тротоарна врява,
    от тревожни вестници и мирис на война
    отворете път -
    едно дете минава,
    топло хванало ръката на една жена...

    Много топъл стих си написал, Чавдар, много топъл...
  • Много нежно!
Предложения
: ??:??