Майкъл (Майк)
53 152
3 jul 2009, 21:00

Една жена изгря в съня ми 

  Poesía » De amor
630 0 4

Сърцето ми се луташе бездомно

без ласка, без подслон, без топлина,

изгря тогава нежно във съня ми

най-прелестният образ на Жена.

 

С коси от свила, с очите на кошута,

със кожа бяла, като кората на бреза,

положи длан върху главата ми непомъдряла,

и каза: "Ето ме, дойдох, без тебе съм сама.

 

Без теб съм тъжна, дори и да се смея,

без тебе съм безслънчева Луна,

дойдох при теб, за да започна да Живея,

до днес аз просто Съществувах в самота."

 

Идва ден от всичките  едно сърце  да избереш.

Прости за всички грешки непростими

и нека заедно със тебе да вървиме -

един до друг в световния световървеж.

© Майк Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??