Сърцето ми се луташе бездомно
без ласка, без подслон, без топлина,
изгря тогава нежно във съня ми
най-прелестният образ на Жена.
С коси от свила, с очите на кошута,
със кожа бяла, като кората на бреза,
положи длан върху главата ми непомъдряла,
и каза: "Ето ме, дойдох, без тебе съм сама.
Без теб съм тъжна, дори и да се смея,
без тебе съм безслънчева Луна,
дойдох при теб, за да започна да Живея,
до днес аз просто Съществувах в самота." ...