3 ago 2007, 9:12

ЕДНА ЛУНА, ЕДНА ВИНА ...

  Poesía
1K 0 8
 Роди се Слънцето - червено
 и нараненото небе
 в родилна болка изсветля.
Звездите бяха капки кръв -
Луната ги събра във шепи
и се стопи от светлина...
А аз, безсънна от вина,
във унес името ти шепна.
Във тази нощ великолепна,
предадох всичко на страстта,
на грях, прастар като света,
за първи път, и за последен...
    .................................
... настъпилата тишина
прободе гларус бял със писък.
И тръгна слънцето от Изток
да изживее своя ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Невяна Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...