Една лъжа
От мен остана едно прекършено стъбло
на младо и още слабичко дърво.
Посрещах всяко утро с радост,
породена единствено от мойта младост.
Очите мои зелени, от всяка твоя милувка озарени,
гледаха теб, от любов заслепени.
Ах, само ако знаеха те, колко кръв от тях ще изтече...
Как сълзите никога нямаше да спрат за тебе, мили, да текат.
Една любов в мен растеше ден след ден
и мислех си аз, че ти единствен за мен си роден.
Но уви, само лъжа била е моята мечта, не си обичал ти мен така...
Една лъжа съсипа ми света,
с една лъжа всички слова останаха далеч в паметта...
Една лъжа - всичко тя отне от мен.
Една лъжа... но показа ми тя истинската ти страна!
Не тъжа, спокойно, не ме мисли,
една проста мъка единствено в сърцето ми кърви!
Тя там ще си стой и никой никога няма да може да я заличи,
защото най-боли от лъжата, запомни!
Обичам те все така, но не както преди...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимира Петровская Todos los derechos reservados
