От мен остана едно прекършено стъбло
на младо и още слабичко дърво.
Посрещах всяко утро с радост,
породена единствено от мойта младост.
Очите мои зелени, от всяка твоя милувка озарени,
гледаха теб, от любов заслепени.
Ах, само ако знаеха те, колко кръв от тях ще изтече...
Как сълзите никога нямаше да спрат за тебе, мили, да текат.
Една любов в мен растеше ден след ден
и мислех си аз, че ти единствен за мен си роден.
Но уви, само лъжа била е моята мечта, не си обичал ти мен така...
Една лъжа съсипа ми света, ...