decarabia (Красимира Петровская)
24 10
21.11.2007 г., 8:26 ч.

Една лъжа 

  Поезия » Любовна
904 1 4

 

От мен остана едно прекършено стъбло
на младо и още слабичко дърво.
Посрещах всяко утро с радост,
породена  единствено от мойта младост.


Очите мои зелени, от всяка твоя милувка озарени,
гледаха теб, от любов заслепени.
Ах, само ако знаеха те, колко кръв от тях ще изтече...
Как сълзите никога нямаше да спрат за тебе, мили, да текат.


Една любов в мен растеше ден след ден
и мислех си аз, че ти единствен за мен си роден.
Но уви, само лъжа била е моята мечта, не си обичал ти мен така...


Една лъжа съсипа ми света,
с една лъжа всички слова останаха далеч в паметта...
Една лъжа - всичко тя отне от мен.
Една лъжа... но показа ми тя истинската ти страна!
 

Не тъжа, спокойно, не ме мисли,
една проста мъка единствено в сърцето ми кърви!
Тя там ще си стой и никой никога няма да може да я заличи,
защото най-боли от лъжата, запомни!
Обичам те все така, но не както преди...

© Красимира Петровская Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любовта може да бъде много жестока понякога.Но без нея не можем!Баво поздрав!
  • Обичаш го, но не бива да си с него...
    Но човек има не само една сродна душа, както може би си чувала...
    Има много, ти ще срещнеш следващата и пак ще обичаш!
    И ще пишеш вече за блясъка в красивите си очи, не за сълзите!!!
    Искрено го искам и ти го желая, мила!!!
    Поздрави!
  • Хареса ми!Поздравче!
  • Ех, любов, любов!
    Тъжна и обичаща...
    С обич.
Предложения
: ??:??