3 ene 2010, 17:29

Една лъжа...

779 0 7

 

 

 

 

 

Една лъжа се покатери

в чинията на моя глад,

не бе голяма, но намери

приют в житейски мармалад...

 

След нея лазеха, горките,

две-три ухилени шеги -

не бяха лоши, но с треските

соляха само тегоби...

 

Важните, после, илюзии

се тътреха грацилно пак,

издуваха нахално бузи -

та нещо недовиждах чак...

 

Помпозно ято комплименти

като винарки летяха,

разместваха всички сегменти

и тъй гърмежно ехтяха...

 

. . .

Една лъжа се покатери,

в чинията на моя свят –

не бе голяма, но премери,

свойте сили със моя глад...

 

Разсеях се и я набучих

в един омацан, блажен ден,

не беше трудно, но научих -

Не всяка хапка е за мен...!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Агапея Полис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...