Една лъжа...
Една лъжа се покатери
в чинията на моя глад,
не бе голяма, но намери
приют в житейски мармалад...
След нея лазеха, горките,
две-три ухилени шеги -
не бяха лоши, но с треските
соляха само тегоби...
Важните, после, илюзии
се тътреха грацилно пак,
издуваха нахално бузи -
та нещо недовиждах чак...
Помпозно ято комплименти
като винарки летяха,
разместваха всички сегменти
и тъй гърмежно ехтяха...
. . .
Една лъжа се покатери,
в чинията на моя свят –
не бе голяма, но премери,
свойте сили със моя глад...
Разсеях се и я набучих
в един омацан, блажен ден,
не беше трудно, но научих -
Не всяка хапка е за мен...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Агапея Полис Все права защищены
, нека има повече хубави думи, подправени с щпика искреност, 1 с.л. усмивки и 2-3 капки приятелство.
