6 mar 2024, 21:42

Една любов

578 1 1

Гоним се с теб по върховете,

Обзети от трепети възпети,

Докосвам грубата черупка

И чувам как се тя пропуква.

 

Докосвам нежно и въображаемо - 

Изплащам на любовта ми заеми,

Дъхът ми топли те възторжен - 

За теб изпила бих отрова.

 

Но, когато всичко свърши,

Ще сме волни, ще сме мъдри.

Попивай прежни огорчения,

Лети по небесата, във селения.

 

Отпусни се в бисера на вятъра,

Раздели с просяка комата си.

И с вдигнато чело пропей, 

В морските вълни се влей!

14.01.2005г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Туфанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...