6.03.2024 г., 21:42

Една любов

563 1 1

Гоним се с теб по върховете,

Обзети от трепети възпети,

Докосвам грубата черупка

И чувам как се тя пропуква.

 

Докосвам нежно и въображаемо - 

Изплащам на любовта ми заеми,

Дъхът ми топли те възторжен - 

За теб изпила бих отрова.

 

Но, когато всичко свърши,

Ще сме волни, ще сме мъдри.

Попивай прежни огорчения,

Лети по небесата, във селения.

 

Отпусни се в бисера на вятъра,

Раздели с просяка комата си.

И с вдигнато чело пропей, 

В морските вълни се влей!

14.01.2005г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Туфанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....