Гоним се с теб по върховете,

Обзети от трепети възпети,

Докосвам грубата черупка

И чувам как се тя пропуква.

Докосвам нежно и въображаемо - 

Изплащам на любовта ми заеми,

Дъхът ми топли те възторжен - 

За теб изпила бих отрова.

Но, когато всичко свърши,

Ще сме волни, ще сме мъдри.

Попивай прежни огорчения,

Лети по небесата, във селения.

Отпусни се в бисера на вятъра,

Раздели с просяка комата си.

И с вдигнато чело пропей, 

В морските вълни се влей!

14.01.2005г.