5 oct 2019, 0:10  

Една любов да беше оцеляла

  Poesía
1.6K 11 15

И дръзки бяхме, безразсъдни, млади,

и  всеки връх  за нас бе достижим!

Със смях  редяхме жертвените клади,

без страх, че върху тях ще изгорим!...

 

Сменявахме любови като дрехи!

Една защо не си запазихме поне?

Замаяни от лесните  успехи,

морето беше ни до коленè!...

 

Животът свои правила налага,

но в младостта от него не пестиш.

И ако днес късметът ти избяга,

то знаеш – утре  ще го уловиш!

 

Сега, когато е пред теб финалът,

и пазиш спомени за сто луни,

една любов да беше оцеляла,

за да те топли в късните ти дни!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз ти благодаря, Веси!...
  • Великолепен стих! Благодаря за усещането, Роби!
  • Благодаря!...
  • Прекрасен стих! Поздравления!
  • Да, трябва да пазим нещата, които осмислят дните ни и ни карат да се чувстваме живи!...
    Благодаря ти, че надникна и тук, Райне!...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...