Една любов да беше оцеляла
И дръзки бяхме, безразсъдни, млади,
и всеки връх за нас бе достижим!
Със смях редяхме жертвените клади,
без страх, че върху тях ще изгорим!...
Сменявахме любови като дрехи!
Една защо не си запазихме поне?
Замаяни от лесните успехи,
морето беше ни до коленè!...
Животът свои правила налага,
но в младостта от него не пестиш.
И ако днес късметът ти избяга,
то знаеш – утре ще го уловиш!
Сега, когато е пред теб финалът,
и пазиш спомени за сто луни,
една любов да беше оцеляла,
за да те топли в късните ти дни!...
© Роберт All rights reserved.
