Роби (Роберт)
511 3523
5.10.2019 г., 0:10 ч.  

Една любов да беше оцеляла 

  Поезия
1081 11 15

И дръзки бяхме, безразсъдни, млади,

и  всеки връх  за нас бе достижим!

Със смях  редяхме жертвените клади,

без страх, че върху тях ще изгорим!...

 

Сменявахме любови като дрехи!

Една защо не си запазихме поне?

Замаяни от лесните  успехи,

морето беше ни до коленè!...

 

Животът свои правила налага,

но в младостта от него не пестиш.

И ако днес късметът ти избяга,

то знаеш – утре  ще го уловиш!

 

Сега, когато е пред теб финалът,

и пазиш спомени за сто луни,

една любов да беше оцеляла,

за да те топли в късните ти дни!...

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз ти благодаря, Веси!...
  • Великолепен стих! Благодаря за усещането, Роби!
  • Благодаря!...
  • Прекрасен стих! Поздравления!
  • Да, трябва да пазим нещата, които осмислят дните ни и ни карат да се чувстваме живи!...
    Благодаря ти, че надникна и тук, Райне!...
  • Нещата, които ни карат да се чувстваме живи, трябва да се пазят....Има много мъдрост в думите ти, затова и сериозните ти стихове са магнетични!
  • Благодаря за добрите думи, Албена!...Радвам се, че ти харесва творбата!...
    Бъди благословена!..
  • Боже, потръпнах!... Невероятно силен и мъдър стих!... Моите почитания към таланта ти, Роберт!
  • Благодаря, че ми гостувахте, приятели!
    Пожелавам ви леко перо и вдъхновение за нови творби!
  • Хареса ми: “сменявахме”, типично софийски акцент. 😊 Хубав философски стих. 👍
  • Така е Роби, в късните си години осъзнаваме безразсъдно пропилените часове.
  • Браво!
    Поздравления, Роби!
  • Много е хубаво!
  • "Със смях редяхме жертвените клади,
    без страх, че върху тях ще изгорим!..."
  • Браво!
Предложения
: ??:??