15 sept 2010, 22:13

Една любов от разстояние

1.2K 0 0

След всяко падане боли ме много.
след теб изгубих си крилете.
преди света го гледахме отгоре.
"преди" е някак толкова далече.
сега съм земна и по земно тъжна.
докосвам небето само с очи.
ръцете в крила не ще ги превърна.
магията нещо спря да личи.
аз съм лунно момиче. как се излъгах?
явно просто ми липсва обичане.
от любов в човек се превърнах
и от нея се раждаха стихове.
но ти, обич, безнадеждно си земен.
не повярва в лунните чудеса.

аз, неземно влюбена в тебе,
и за теб си дадох моите крила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...