След всяко падане боли ме много.
след теб изгубих си крилете.
преди света го гледахме отгоре.
"преди" е някак толкова далече.
сега съм земна и по земно тъжна.
докосвам небето само с очи.
ръцете в крила не ще ги превърна.
магията нещо спря да личи.
аз съм лунно момиче. как се излъгах?
явно просто ми липсва обичане.
от любов в човек се превърнах
и от нея се раждаха стихове.
но ти, обич, безнадеждно си земен.
не повярва в лунните чудеса.

аз, неземно влюбена в тебе,
и за теб си дадох моите крила.