15 сент. 2010 г., 22:13

Една любов от разстояние

1.2K 0 0

След всяко падане боли ме много.
след теб изгубих си крилете.
преди света го гледахме отгоре.
"преди" е някак толкова далече.
сега съм земна и по земно тъжна.
докосвам небето само с очи.
ръцете в крила не ще ги превърна.
магията нещо спря да личи.
аз съм лунно момиче. как се излъгах?
явно просто ми липсва обичане.
от любов в човек се превърнах
и от нея се раждаха стихове.
но ти, обич, безнадеждно си земен.
не повярва в лунните чудеса.

аз, неземно влюбена в тебе,
и за теб си дадох моите крила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...