15 сент. 2010 г., 22:13

Една любов от разстояние

1.2K 0 0

След всяко падане боли ме много.
след теб изгубих си крилете.
преди света го гледахме отгоре.
"преди" е някак толкова далече.
сега съм земна и по земно тъжна.
докосвам небето само с очи.
ръцете в крила не ще ги превърна.
магията нещо спря да личи.
аз съм лунно момиче. как се излъгах?
явно просто ми липсва обичане.
от любов в човек се превърнах
и от нея се раждаха стихове.
но ти, обич, безнадеждно си земен.
не повярва в лунните чудеса.

аз, неземно влюбена в тебе,
и за теб си дадох моите крила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...