Във стаята ми влезе тъмнината,
развяла грива, сякаш за езда,
в прозореца усмихна се луната,
към мен политна падаща звезда.
За нощ любовна само с теб мечтая,
запомнящо красива да искря,
и да усетя, как достигам Рая,
а всъщност в твоя огън да горя!
Да ме докосваш с устни топли,
в дълбоки чувства да се потопя
и само мойте тихи вопли
ти да изпиваш жадно със уста.
Да ме извайваш с пръсти нежно,
като богиня с огнена душа,
с очите впити в мен копнежно,
да ми отнемаш пак дъха.
Ако в такава нощ изтлея,
ако остана само в пепелта,
аз знам до сутринта от нея,
че ще възкръсна с любовта.
В такава нощ не се умира,
във нея двойно се живее,
за нея всичко друго спира,
сърцето само тихо пее!
За нощ любовна с теб мечтая,
запомнящо красива да е тя,
за да усетя как достигам Рая,
а всъщност в твоя огън да горя!
© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados