14 ene 2021, 23:00

Една много кофти година

  Poesía » Civil
1K 2 3

И ето, между четири стени,

денят минава мудно, вяло,

а тишината ми крещи

в олющеното огледало,

където всеки божи ден,

превъплъщава се в година

и календарът изтощен,

едва изписва "карантина"

.

Светът ни вече е затвор,

светът огъва се от страх,

пореден бич, пореден мор...

...лъжи, безумие и грях.

С "нощ" започва всеки ден.

През март без болни.. КПП-та.

Приказки за 'Ванчо - нероден,

водица, стомни и гърнета.

 

Търкаля се денят студен.

Безмълвен някак, общо взето.

Нощта не ще е в бял сатен...

А пък за нас... Небитието.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, беше много кофти година, дори две. Аз бях късметлия - имах работа, която се считаше приоритетна, и не бях длъжен да стоя в къщи заключен. Светът наистина стана един голям затвор: свободни сме да избираме каквото ни предложи интернет. Богата работа. Гледам и Геновева е писала по-долу някога. Прочетох и последното и стихотворение: светло е, за разлика от досадните оплаквания на мастити “поети”, мърсящи “ефира” с денонощните си писания, умиращи бавно, без да осъзнават, че поезията всъщност е светлина, а не професия и патерица.
  • Да, превърнаха ни в затворници, една шепа хора... Поне да имаше смисъл. Поздрави за актуалното стихче!
  • Хубаво казано. Чудя се какво ли биха казали хората живели през чумните епидемии за нашата глоблана страшна епидемия Пандемия. Цяла северна България и черноморието са били обезлюдени от чумата, буквално обезлюдени. Всъщност това е една от главните причини да паднем лесно под турско робство

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...