14 ene 2021, 23:00

Една много кофти година

  Poesía » Civil
1K 2 3

И ето, между четири стени,

денят минава мудно, вяло,

а тишината ми крещи

в олющеното огледало,

където всеки божи ден,

превъплъщава се в година

и календарът изтощен,

едва изписва "карантина"

.

Светът ни вече е затвор,

светът огъва се от страх,

пореден бич, пореден мор...

...лъжи, безумие и грях.

С "нощ" започва всеки ден.

През март без болни.. КПП-та.

Приказки за 'Ванчо - нероден,

водица, стомни и гърнета.

 

Търкаля се денят студен.

Безмълвен някак, общо взето.

Нощта не ще е в бял сатен...

А пък за нас... Небитието.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, беше много кофти година, дори две. Аз бях късметлия - имах работа, която се считаше приоритетна, и не бях длъжен да стоя в къщи заключен. Светът наистина стана един голям затвор: свободни сме да избираме каквото ни предложи интернет. Богата работа. Гледам и Геновева е писала по-долу някога. Прочетох и последното и стихотворение: светло е, за разлика от досадните оплаквания на мастити “поети”, мърсящи “ефира” с денонощните си писания, умиращи бавно, без да осъзнават, че поезията всъщност е светлина, а не професия и патерица.
  • Да, превърнаха ни в затворници, една шепа хора... Поне да имаше смисъл. Поздрави за актуалното стихче!
  • Хубаво казано. Чудя се какво ли биха казали хората живели през чумните епидемии за нашата глоблана страшна епидемия Пандемия. Цяла северна България и черноморието са били обезлюдени от чумата, буквално обезлюдени. Всъщност това е една от главните причини да паднем лесно под турско робство

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....