Една много кофти година
И ето, между четири стени,
денят минава мудно, вяло,
а тишината ми крещи
в олющеното огледало,
където всеки божи ден,
превъплъщава се в година
и календарът изтощен,
едва изписва "карантина"
.
Светът ни вече е затвор,
светът огъва се от страх,
пореден бич, пореден мор...
...лъжи, безумие и грях.
С "нощ" започва всеки ден.
През март без болни.. КПП-та.
Приказки за 'Ванчо - нероден,
водица, стомни и гърнета.
Търкаля се денят студен.
Безмълвен някак, общо взето.
Нощта не ще е в бял сатен...
А пък за нас... Небитието.
© Найден Найденов All rights reserved.
