dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
9 ene 2013, 18:49

Една (не)човешка мерна единица 

  Poesía » Otra
1018 1 12

 

 

Само толкова трябва ти – кал и вода.

И един (не)човек да разпъне небето.

Да целуне Христос – и потъне в калта.

Да извърне глава - и измие ръцете.

 

Само толкова стига ти – сол и комат.

И най-гладният мигом най-щедър ще бъде.

Най-нещастният беден става пръв и богат,

щом заплаче за онзи, на вечност осъден

 

да си няма душа и отвръща очи,

да не вижда ни стигми, ни тръни, ни кръста.

Всеки може. И плаче. Този не. Той мълчи.

Той не би си раздвижил кръвта, нито пръста

 

да целуне сълза, да превърже сърце

и да стане голям като детска молитва.

Само толкова трябва да станеш небе.

А то стига на всеки за кръст. И да литне.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??