Една (не)човешка мерна единица

9.01.2013 г., 18:49 ч.

Поезия » Друга

5.0 (11)

1150 1 12

Само толкова трябва ти – кал и вода.
И един (не)човек да разпъне небето.
Да целуне Христос – и потъне в калта.
Да извърне глава - и измие ръцете.
Само толкова стига ти – сол и комат.
И най-гладният мигом най-щедър ще бъде.
Най-нещастният беден става пръв и богат,
щом заплаче за онзи, на вечност осъден
да си няма душа и отвръща очи,
да не вижда ни стигми, ни тръни, ни кръста.
Всеки може. И плаче. Този не. Той мълчи.
Той не би си раздвижил кръвта, нито пръста ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Изплакани разкази
Неистово

Светът затвори ме в космическа бърлога. Ще трябва да прелистя сто по сто небета. И да изпиша Словото...
Апостоле!

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Заветът на Вапцаров

Аз вярвам в Човека, аз вярвам в Доброто и в бъдния пролетен ден. Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,...

Още произведения »