9 янв. 2013 г., 18:49

Една (не)човешка мерна единица 

  Поэзия » Другая
1015 1 12

 

 

Само толкова трябва ти – кал и вода.

И един (не)човек да разпъне небето.

Да целуне Христос – и потъне в калта.

Да извърне глава - и измие ръцете.

 

Само толкова стига ти – сол и комат.

И най-гладният мигом най-щедър ще бъде.

Най-нещастният беден става пръв и богат,

щом заплаче за онзи, на вечност осъден

 

да си няма душа и отвръща очи,

да не вижда ни стигми, ни тръни, ни кръста.

Всеки може. И плаче. Този не. Той мълчи.

Той не би си раздвижил кръвта, нито пръста

 

да целуне сълза, да превърже сърце

и да стане голям като детска молитва.

Само толкова трябва да станеш небе.

А то стига на всеки за кръст. И да литне.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??