Една (не)човешка мерна единица
Само толкова трябва ти – кал и вода.
И един (не)човек да разпъне небето.
Да целуне Христос – и потъне в калта.
Да извърне глава - и измие ръцете.
Само толкова стига ти – сол и комат.
И най-гладният мигом най-щедър ще бъде.
Най-нещастният беден става пръв и богат,
щом заплаче за онзи, на вечност осъден
да си няма душа и отвръща очи,
да не вижда ни стигми, ни тръни, ни кръста.
Всеки може. И плаче. Този не. Той мълчи.
Той не би си раздвижил кръвта, нито пръста
да целуне сълза, да превърже сърце
и да стане голям като детска молитва.
Само толкова трябва да станеш небе.
А то стига на всеки за кръст. И да литне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
