на всички Жени минали през Живота ми
с Любов!
От Първият взрив бях създаден
и сам населявах Безкрая
на страст да се скитам отдаден...
А друга тогава не знаех...
През цялата Вечност пътувах,
пресичах безлюдни Вселени,
във звездни спирали нощувах,
залутан в Първичното време...
А но́щите бяха безкрайни
и там във кошмарите дълги
се криеха първите тайни,
с които и Бог бе́ ме лъгал...
Живях по жестоки закони
на гравитации властни
и в Орбити влизах изконни
(по своята същност прекрасни!),
но там не оставах, понеже
аз често сънувах Звездата
и в утрото тръгвах разнежен
сам търсейки Дом в Необята...
И нейде в космичните бездни
съм срещал дори Боговете,
но срещите с тях безполезни –
оставаха във вековете...
Защото и те заблудени
въртяха сес мен из Безкрая
и търсеха Своето време
– без Пътят към него да знаят!...
Тежеше ми сам да живея
Безкраят ми беше омръзнал
и в пусти Пространства се реех –
студено ми беше и зъзнех.. .
...Тогава Я срещнах случайно
(или́ пък предречено беше!),
когато забулваше трайно
мъглата космичната вечер...
Тя бързо летеше към мене:
изящна, възбудена, гола –
на девствена, млада Вселена
сияеше там с ореола!...
Прошепна смутено:“Помни ме
и с мене тръгни да те водя –
Жена ще е моето име
и твоя ще бъда на воля...
Аз зная къде е Звездата
дом да ни бъде наречена –
надвили сега самотата
там двамата с теб ще сме вече.“
... Повярвах й аз и в Безкрая
намерихме ние Звездата...
А Тя с красота ме омая
и Дом сътвори на Земята...
Какво е Любов ме научи
и о́ще деца как се правят...
– Вълшебството ни се получи
и ето Страстта продължава!...
01.10.2021.
© Коста Качев Todos los derechos reservados