2 oct 2021, 8:06

Една не съвсем Библейска история

  Poesía » Otra
637 1 1

Една не съвсем Библейска история

                                         на всички Жени минали през Живота ми

                                                       с Любов!

От Първият взрив бях създаден

и сам населявах Безкрая

на страст  да се скитам отдаден...

А  друга тогава не знаех...

 

През цялата Вечност пътувах,

пресичах безлюдни Вселени,

във звездни спирали нощувах,

залутан в Първичното време...

 

А но́щите бяха безкрайни

и там във кошмарите дълги

се криеха първите тайни,

с които и Бог бе́ ме лъгал...

 

Живях по жестоки закони

на гравитации властни

и в Орбити влизах изконни

(по своята същност прекрасни!),

 

но там не оставах, понеже

аз често сънувах Звездата

и в утрото тръгвах разнежен

сам търсейки Дом в Необята...

 

И нейде в космичните бездни

съм срещал дори Боговете,

но срещите с тях безполезни –

оставаха във вековете...

 

Защото и те заблудени

въртяха сес мен из Безкрая

и търсеха Своето време

– без Пътят към него да знаят!...

 

Тежеше ми сам да живея

Безкраят ми беше омръзнал

и в пусти Пространства се реех –

студено ми беше и зъзнех.. .

 

...Тогава Я срещнах случайно

(или́ пък предречено беше!),

когато забулваше трайно

мъглата космичната вечер...

 

Тя бързо летеше към мене:

изящна, възбудена, гола –

на девствена, млада Вселена

сияеше там с ореола!...

 

Прошепна смутено:“Помни ме

и с мене тръгни да те водя –

Жена ще е моето име

и твоя ще бъда на воля...

Аз зная къде е Звездата

дом да ни бъде наречена –

надвили сега самотата

там двамата с теб ще сме вече.“

 

... Повярвах й аз и в Безкрая

намерихме ние Звездата...

А Тя с красота ме омая

и Дом сътвори на Земята...

 

Какво е Любов ме научи

и о́ще деца как се правят...

Вълшебството ни се получи

и ето Страстта продължава!...

 

01.10.2021.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моите почитания маестро!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...