Една не съвсем Библейска история

Една не съвсем Библейска история

                                         на всички Жени минали през Живота ми

                                                       с Любов!

От Първият взрив бях създаден

и сам населявах Безкрая

на страст  да се скитам отдаден...

А  друга тогава не знаех...

През цялата Вечност пътувах,

пресичах безлюдни Вселени,

във звездни спирали нощувах,

залутан в Първичното време...

А но́щите бяха безкрайни

и там във кошмарите дълги

се криеха първите тайни,

с които и Бог бе́ ме лъгал...

Живях по жестоки закони

на гравитации властни

и в Орбити влизах изконни

(по своята същност прекрасни!),

но там не оставах, понеже

аз често сънувах Звездата

и в утрото тръгвах разнежен

сам търсейки Дом в Необята...

И нейде в космичните бездни

съм срещал дори Боговете,

но срещите с тях безполезни –

оставаха във вековете...

Защото и те заблудени

въртяха сес мен из Безкрая

и търсеха Своето време

– без Пътят към него да знаят!...

Тежеше ми сам да живея

Безкраят ми беше омръзнал

и в пусти Пространства се реех –

студено ми беше и зъзнех.. .

...Тогава Я срещнах случайно

(или́ пък предречено беше!),

когато забулваше трайно

мъглата космичната вечер...

Тя бързо летеше към мене:

изящна, възбудена, гола –

на девствена, млада Вселена

сияеше там с ореола!...

Прошепна смутено:“Помни ме

и с мене тръгни да те водя –

Жена ще е моето име

и твоя ще бъда на воля...

Аз зная къде е Звездата

дом да ни бъде наречена –

надвили сега самотата

там двамата с теб ще сме вече.“

... Повярвах й аз и в Безкрая

намерихме ние Звездата...

А Тя с красота ме омая

и Дом сътвори на Земята...

Какво е Любов ме научи

и о́ще деца как се правят...

– Вълшебството ни се получи

и ето Страстта продължава!...

01.10.2021.