viktoar (Виктория Стоянова) viktoar (Виктория Стоянова)
65
28 ago 2009, 15:59

Една нощ

  Poesía
1.1K 0 10

Бързи стъпки по тихата улица...
Бягахме  бързо ръка за ръка...
Откривахме ласките в тъмното,
в тъмното пламна страстта.
Нежно целуваше скулите ми...
С устни попивах дъха...
Тайно се молех за чудо -
молех се: "Никога!" -
да не свършва нощта.
Сякаш нарочно обаче...
Пламна в червено реката.
Душата ми горко заплака -
като бедно сираче,
когато ми пусна ръката...
Не видях красотата... на реката,
блестяща в позлата...
Видях как блесна за кратко...
по бузата ти... сълзата.
Заплаках.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0