viktoar (Виктория Стоянова) viktoar (Виктория Стоянова)
65
28 ago 2009, 15:59

Една нощ

  Poesía
1.1K 0 10

Бързи стъпки по тихата улица...
Бягахме  бързо ръка за ръка...
Откривахме ласките в тъмното,
в тъмното пламна страстта.
Нежно целуваше скулите ми...
С устни попивах дъха...
Тайно се молех за чудо -
молех се: "Никога!" -
да не свършва нощта.
Сякаш нарочно обаче...
Пламна в червено реката.
Душата ми горко заплака -
като бедно сираче,
когато ми пусна ръката...
Не видях красотата... на реката,
блестяща в позлата...
Видях как блесна за кратко...
по бузата ти... сълзата.
Заплаках.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0