28 ago 2009, 15:59

Една нощ 

  Poesía
794 0 10

Бързи стъпки по тихата улица...
Бягахме  бързо ръка за ръка...
Откривахме ласките в тъмното,
в тъмното пламна страстта.
Нежно целуваше скулите ми...
С устни попивах дъха...
Тайно се молех за чудо -
молех се: "Никога!" -
да не свършва нощта.
Сякаш нарочно обаче...
Пламна в червено реката.
Душата ми горко заплака -
като бедно сираче,
когато ми пусна ръката...
Не видях красотата... на реката,
блестяща в позлата...
Видях как блесна за кратко...
по бузата ти... сълзата.
Заплаках.

© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??