28 авг. 2009 г., 15:59

Една нощ

Поэзия

1.1K 0 10

Бързи стъпки по тихата улица...
Бягахме бързо ръка за ръка...
Откривахме ласките в тъмното,
в тъмното пламна страстта.
Нежно целуваше скулите ми...
С устни попивах дъха...
Тайно се молех за чудо -
молех се: "Никога!" -
да не свършва нощта.
Сякаш нарочно обаче...
Пламна в червено реката.
Душата ми горко заплака -
като бедно сираче,
когато ми пусна ръката...
Не видях красотата... на реката,
блестяща в позлата...
Видях как блесна за кратко...
по бузата ти... сълзата.
Заплаках.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ville_valo_brc (Илия Кузев)

За мен един стих е много хубав, когато успееш да приживееш написаното, а този стих е именно такъв - много хубав! Поздрави!

2009-09-14T18:12:32+03:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Мдаа Дунава е много красив сутрин, но понякога когато има по-интересни неща за гледане, човек не го забелязва много много

2009-09-13T20:05:36+03:00
katkatkat (Катя)

Красиво...

2009-09-12T16:15:11+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Ех, тия нощи

2009-09-01T17:24:17+03:00
darkness_n_silence (Надежда Тодорова)

Красиво е. Почувствах го.

2009-08-29T22:26:30+03:00