4 ene 2013, 16:04

Една нощ в замъка 

  Poesía » Otra
320 0 0

Да вярваш в доброто е даденост,
а аз съм синоним на поквареност.
Мразя да обичам и мразя -
тънки размити граници.


Вечерям сама на свещи
в студен призрачен замък,
но нощите ми са горещи -
мъглив треперещ пламък.


Сутрините ми са мътни от кръв,
заслепени от метален блясък
на ножа, прорязал твоето тяло
и отчаян последен крясък.


Сам падна от най-високата кула
и се самоуби в реката.
Аз имам твоите спомени -
капките кръв по стената.


Да вярваш в доброто е даденост,
но в мен да вярваш – недей.
Аз съм синоним на поквареност
и зад маската – злодей.
Събирам души със крила
и ги крия под пода.
С тях си ушивам надежда,
че няма да умра гола.

© Виктория Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??