Една нощ в замъка

Да вярваш в доброто е даденост,
а аз съм синоним на поквареност.
Мразя да обичам и мразя -
тънки размити граници.

Вечерям сама на свещи
в студен призрачен замък,
но нощите ми са горещи -
мъглив треперещ пламък.

Сутрините ми са мътни от кръв,
заслепени от метален блясък
на ножа, прорязал твоето тяло
и отчаян последен крясък.

Сам падна от най-високата кула
и се самоуби в реката.
Аз имам твоите спомени -
капките кръв по стената.

Да вярваш в доброто е даденост,
но в мен да вярваш – недей.
Аз съм синоним на поквареност
и зад маската – злодей.
Събирам души със крила
и ги крия под пода.
С тях си ушивам надежда,
че няма да умра гола.