PLACEBO (Евгения Маринчева) PLACEBO (Евгения Маринчева)
125
4 ago 2007, 12:41

Една още ненарисувана моя картина

  Poesía
774 0 13
Подарявам ти
     картината със лунното
                                    море
няколко лодки
                  потънали в самота
                                    се полюшват
предизвикателно като бедра
                                    на обиграна проститутка
фарът осветява
                           пътя
                                    на корабите загубени
двойка гларуси
                    на свобода
                                    се любят
нежни звуци на китара
                             вятърът
                                    носи
Луната е влюбена
                    в морето
                             и  денем
                                    и  нощем.
Луната съм аз
                      а
                        морето
                                 си
                                      Ти...

Евгения Маринчева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Маринчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0