Aug 4, 2007, 12:41 PM

Една още ненарисувана моя картина

  Poetry
778 0 13
Подарявам ти
     картината със лунното
                                    море
няколко лодки
                  потънали в самота
                                    се полюшват
предизвикателно като бедра
                                    на обиграна проститутка
фарът осветява
                           пътя
                                    на корабите загубени
двойка гларуси
                    на свобода
                                    се любят
нежни звуци на китара
                             вятърът
                                    носи
Луната е влюбена
                    в морето
                             и  денем
                                    и  нощем.
Луната съм аз
                      а
                        морето
                                 си
                                      Ти...

Евгения Маринчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...