4.08.2007 г., 12:41

Една още ненарисувана моя картина

775 0 13
Подарявам ти
     картината със лунното
                                    море
няколко лодки
                  потънали в самота
                                    се полюшват
предизвикателно като бедра
                                    на обиграна проститутка
фарът осветява
                           пътя
                                    на корабите загубени
двойка гларуси
                    на свобода
                                    се любят
нежни звуци на китара
                             вятърът
                                    носи
Луната е влюбена
                    в морето
                             и  денем
                                    и  нощем.
Луната съм аз
                      а
                        морето
                                 си
                                      Ти...

Евгения Маринчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Маринчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....