4.08.2007 г., 12:41

Една още ненарисувана моя картина

777 0 13
Подарявам ти
     картината със лунното
                                    море
няколко лодки
                  потънали в самота
                                    се полюшват
предизвикателно като бедра
                                    на обиграна проститутка
фарът осветява
                           пътя
                                    на корабите загубени
двойка гларуси
                    на свобода
                                    се любят
нежни звуци на китара
                             вятърът
                                    носи
Луната е влюбена
                    в морето
                             и  денем
                                    и  нощем.
Луната съм аз
                      а
                        морето
                                 си
                                      Ти...

Евгения Маринчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Маринчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....