15 oct 2018, 7:38

Една от приказките

  Poesía » Otra
2.8K 34 36

Аз съм приказка писана свише,

малка книжка с вълшебни слова.

Там с невидими буквички пише:

Обич моя, бъди светлина!

И се чувствам неземно обичана,

сякаш някой ми слага крила,

радостта ми нагоре политнала

си играе със куп хвърчила

и глухарчета гони в полята,

вечер кошничка пълни с звезди,

разпилява небе по цветята

и усмихната ляга да спи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, че ни напомняш как обичта може да бъде светлина,
    а животът е една приказка, писана свише.
  • Благодаря ти, Щураче! Това ми подейства като елексир! Бъди здрава!
  • Красота!
  • Приказно приказна приказка❤️
  • Извинявам се за не адекватните въпроси, но до колко минути разговор е безопасно и самотността води ли до подобни опасности?

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....