Oct 15, 2018, 7:38 AM

Една от приказките

  Poetry » Other
2.8K 34 36

Аз съм приказка писана свише,

малка книжка с вълшебни слова.

Там с невидими буквички пише:

Обич моя, бъди светлина!

И се чувствам неземно обичана,

сякаш някой ми слага крила,

радостта ми нагоре политнала

си играе със куп хвърчила

и глухарчета гони в полята,

вечер кошничка пълни с звезди,

разпилява небе по цветята

и усмихната ляга да спи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© любимка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, че ни напомняш как обичта може да бъде светлина,
    а животът е една приказка, писана свише.
  • Благодаря ти, Щураче! Това ми подейства като елексир! Бъди здрава!
  • Красота!
  • Приказно приказна приказка❤️
  • Извинявам се за не адекватните въпроси, но до колко минути разговор е безопасно и самотността води ли до подобни опасности?

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....