Една почти обречена любов
Ще те обичам тихо... И от разстояние.
Ще ме боли от твоето отсъствие.
Ще си припомням твоето ухание,
очите ти, и допирът на пръстите...
Когато тихо спуска се нощта
и този град заспива уморен,
ще питам всяка мъничка звезда
къде си ти, дали мислиш за мен...
И само листите под моите пръсти
и моливът, докосващ ги с тъга,
зловещо тишината ще разкъсват,
за да напомнят колко съм сама...
Но тази самота – не ще разсееш,
защото щом опиташ да преминеш
през пропастта, която ни разделя
ще те погълне тя... и ще загинеш.
Във друг живот ще съм ти любовта.
Ти в този ще ми бъдеш наказание.
Остава ми единствено това –
да те обичам тихо... И от разстояние.
'2016 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados
